Джак Изкормвача се завръща в "Човекът сянка" - Ревю Алекс

„Сграбчва за гърлото и те отвежда на едно адско пътуване!” 
Фей Келерман
Специален агент Смоуки Барет преследваше най-опасните същества на планетата – серийните убийци. Тя беше една от най-добрите, умел и безпощаден ловец на чудовища, докато един луд не се зае с нейното семейство. 
Той измъчва и уби съпруга и дъщеря пред очите . Обезобрази лицето . Запрати я в ада. Но тя оцеля.
Сега Смоуки желае отново да вдигне оръжието си само за да постави студеното му дуло между устните си и да дръпне спусъка.
Но се появява последен шанс за изкупление. 
Побъркан гений, обявил се за наследник на Джак Изкормвача, започва да избива по жесток начин красиви жени с еротични сайтове в интернет. Запис на издевателството над една от жертвите, някогашната най-добра приятелка на Барет, е изпратен като ясно предизвикателство. 
През всичките си години във ФБР Смоуки никога не се е изправяла срещу такъв изверг. Той заплашва не само нея, но и всички от екипа. И трябва да бъде спрян на всяка цена.

„Защото дишаш и ходиш, а и защото злото съществува. Защото космическите зарове са били хвърлени и ти си станал излишен. Господ или е забравил за теб в този ден, или това е част от Големия му план, сам си избери кое ти харесва повече. Истината е, че лоши неща се случват всеки ден и днес просто е дошъл твоят ред.”

✫✫✫✫

Нека ви разкажа за онзи път, когато пожелах да стана агент на ФБР. Това не се случи преди 15 години, когато мама ме попита каква искам да стана като порасна голяма. Това се случи миналата седмица. На дивана вкъщи. Около 19:00ч. Бях съвсем сама. Е, не точно... Агент Смоуки Барет ми правеше компания от страниците на шедьовъра, който завладя съзнанието ми и съм сигурна, че ще остане там доста дълго време.

„Човекът сянка“ от Коуди Макфейдън ме обсеби. Да, точно така. Хвана ме в здравата си хватка и не ме пусна, докато не прочетох страница 448 и не затворих книгата. Това е една от онези книги, които те правят неспокоен, които те държат в напрежение през цялото време. Почти всяка глава завършваше по начин, който кара читателя да не иска да спре да чете. Не знам за вас, мили хора, но аз точно това искам от една книга. Интерес. Мистерия. Напрежение. А това книжле ми даде всички тези неща на куп.

                   
Трилърът грабна интереса ми още от първа страница. Исках да разбера какво се е случило със Смоуки, кой ѝ е причинил всичките страдания, които бяха станали причина тя да прибегне към психиатър, който се бе превърнал в единствената ѝ упора. Кой бе виновникът за желанието на Смоуки да си пръсне мозъка? Кой бе обезобразил красивото ѝ лице? 

Добре де, ако трябва да съм честна на 101% нямах никакво търпение за малко екшън. Не се наложи да чакам дълго. Малко след като се запознаваме с колегите на агент Барет, всеки със своя лична история, всичко започва. Тъкмо когато Смоуки си мисли, че не е и никога няма да бъде готова да се върне към работата си, един случай грабва цялото ѝ внимание. Защо? Защото я засяга лично. Развилата се трагедия я принуждава да стисне зъби, отново да хване оръжието си в ръка и с помощта на верните си колеги да тръгне по петите на извратения убиец, представящ се за пряк наследник на Джак Изкормвача. Започва едно напрегнато преследване, в което Смоуки е котката, а побърканият гений е мишката. Или пък е обратното?

Както споменах, тази книга събуди у мен абсурдното желание да стана агент на ФБР. Това, разбира се е невъзможно, но човек може да мечтае! Исках да хващам лошите, да не позволявам да се случват неща, които се случваха в книгата. Но от друга страна осъзнах, че това е професия, която не е за всеки. Тя може да те побърка и може да те убие. И агент Барет го доказа.

Може би тук е моментът да спомена, че тази книга не е за всеки. На моменги ме караше да се погнусявам от цялата тази детайлност на всяка една сцена. Нищичко не беше спестено. Кръв, органи, ругатни (доста просташки). Има от всичко по много. Но това по никакъв начин не ме накара да искам да оставя книгата обратно на мястото ѝ. Дори напротив, липсата на каквато и да било цензура показа нещата такива каквито са.

Наследникът на Джак Изкормвача се превърна във враг номер едно. Изпитвах истинска омраза и отвращение към някои персонажи, но изпитвах уважение към други. Тази книга те кара да се замислиш, че не всеки е такъв, какъвто изглежда. Не всеки е този, за който се представя. И не всеки ти мисли доброто.
Няколко дни след „Човекът сянка“ не исках да започвам друга книга. Както вече казах, съзнанието ми беше обсебено. Краят на тази книга влиза в моите топ 5. Ако трябва да съм честна към средата на книгата ми мина през ума каква може да е завръзката, но това по никакъв начин не попречи на финалът да ме разтърси. Ако обичате трилъри и сте готови да се гмурнете в едно убийствено приключение, заедно с агент Смоуки Барет и компания... е, не чакайте дълго. Заслужава си. И помнете, не всичко е такова каквото изглежда.