Джак Изкормвача се завръща в "Човекът сянка" - Ревю Алекс

„Сграбчва за гърлото и те отвежда на едно адско пътуване!” 
Фей Келерман
Специален агент Смоуки Барет преследваше най-опасните същества на планетата – серийните убийци. Тя беше една от най-добрите, умел и безпощаден ловец на чудовища, докато един луд не се зае с нейното семейство. 
Той измъчва и уби съпруга и дъщеря пред очите . Обезобрази лицето . Запрати я в ада. Но тя оцеля.
Сега Смоуки желае отново да вдигне оръжието си само за да постави студеното му дуло между устните си и да дръпне спусъка.
Но се появява последен шанс за изкупление. 
Побъркан гений, обявил се за наследник на Джак Изкормвача, започва да избива по жесток начин красиви жени с еротични сайтове в интернет. Запис на издевателството над една от жертвите, някогашната най-добра приятелка на Барет, е изпратен като ясно предизвикателство. 
През всичките си години във ФБР Смоуки никога не се е изправяла срещу такъв изверг. Той заплашва не само нея, но и всички от екипа. И трябва да бъде спрян на всяка цена.

„Защото дишаш и ходиш, а и защото злото съществува. Защото космическите зарове са били хвърлени и ти си станал излишен. Господ или е забравил за теб в този ден, или това е част от Големия му план, сам си избери кое ти харесва повече. Истината е, че лоши неща се случват всеки ден и днес просто е дошъл твоят ред.”

✫✫✫✫

Нека ви разкажа за онзи път, когато пожелах да стана агент на ФБР. Това не се случи преди 15 години, когато мама ме попита каква искам да стана като порасна голяма. Това се случи миналата седмица. На дивана вкъщи. Около 19:00ч. Бях съвсем сама. Е, не точно... Агент Смоуки Барет ми правеше компания от страниците на шедьовъра, който завладя съзнанието ми и съм сигурна, че ще остане там доста дълго време.

„Човекът сянка“ от Коуди Макфейдън ме обсеби. Да, точно така. Хвана ме в здравата си хватка и не ме пусна, докато не прочетох страница 448 и не затворих книгата. Това е една от онези книги, които те правят неспокоен, които те държат в напрежение през цялото време. Почти всяка глава завършваше по начин, който кара читателя да не иска да спре да чете. Не знам за вас, мили хора, но аз точно това искам от една книга. Интерес. Мистерия. Напрежение. А това книжле ми даде всички тези неща на куп.

                   
Трилърът грабна интереса ми още от първа страница. Исках да разбера какво се е случило със Смоуки, кой ѝ е причинил всичките страдания, които бяха станали причина тя да прибегне към психиатър, който се бе превърнал в единствената ѝ упора. Кой бе виновникът за желанието на Смоуки да си пръсне мозъка? Кой бе обезобразил красивото ѝ лице? 

Добре де, ако трябва да съм честна на 101% нямах никакво търпение за малко екшън. Не се наложи да чакам дълго. Малко след като се запознаваме с колегите на агент Барет, всеки със своя лична история, всичко започва. Тъкмо когато Смоуки си мисли, че не е и никога няма да бъде готова да се върне към работата си, един случай грабва цялото ѝ внимание. Защо? Защото я засяга лично. Развилата се трагедия я принуждава да стисне зъби, отново да хване оръжието си в ръка и с помощта на верните си колеги да тръгне по петите на извратения убиец, представящ се за пряк наследник на Джак Изкормвача. Започва едно напрегнато преследване, в което Смоуки е котката, а побърканият гений е мишката. Или пък е обратното?

Както споменах, тази книга събуди у мен абсурдното желание да стана агент на ФБР. Това, разбира се е невъзможно, но човек може да мечтае! Исках да хващам лошите, да не позволявам да се случват неща, които се случваха в книгата. Но от друга страна осъзнах, че това е професия, която не е за всеки. Тя може да те побърка и може да те убие. И агент Барет го доказа.

Може би тук е моментът да спомена, че тази книга не е за всеки. На моменги ме караше да се погнусявам от цялата тази детайлност на всяка една сцена. Нищичко не беше спестено. Кръв, органи, ругатни (доста просташки). Има от всичко по много. Но това по никакъв начин не ме накара да искам да оставя книгата обратно на мястото ѝ. Дори напротив, липсата на каквато и да било цензура показа нещата такива каквито са.

Наследникът на Джак Изкормвача се превърна във враг номер едно. Изпитвах истинска омраза и отвращение към някои персонажи, но изпитвах уважение към други. Тази книга те кара да се замислиш, че не всеки е такъв, какъвто изглежда. Не всеки е този, за който се представя. И не всеки ти мисли доброто.
Няколко дни след „Човекът сянка“ не исках да започвам друга книга. Както вече казах, съзнанието ми беше обсебено. Краят на тази книга влиза в моите топ 5. Ако трябва да съм честна към средата на книгата ми мина през ума каква може да е завръзката, но това по никакъв начин не попречи на финалът да ме разтърси. Ако обичате трилъри и сте готови да се гмурнете в едно убийствено приключение, заедно с агент Смоуки Барет и компания... е, не чакайте дълго. Заслужава си. И помнете, не всичко е такова каквото изглежда.

Синекосата фея на зъбките в "Създадена от дим и кост"- Ревю Алекс

Кару рисува в скицниците си изумителни създания, които може и да са измислени, но може и да са истински. Тя говори много езици и не всички са човешки. Яркосинята й коса не е боядисана. Има странни татуировки, две от които са на дланите й, но не помни кога и как ги е получила. Коя е тя? Какво е тя? Това е въпросът, чийто отговор е решена да открие.
Навремето беше невинна, просто едно малко момиченце, което си играеше с перушина на пода в бърлогата на дявола. Сега загуби невинността си и не знаеше как това може да се поправи.
Лейни Тейлър е автор на модерен, мащабен и великолепно написан фентъзи роман, начало на трилогията за историята на Кару и Акива - една любов и една надежда, които се раждат сред ужаса на хилядолветна война.

✫✫✫✫

" Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре."

✫✫✫✫

Ясно си спомням преди няколко години, когато манията ми по tumblr беше толкова голяма, че прекарвах цялото си свободно време, реблогвайки най-различни постове, как попаднах на една снимка с ангелско перо и цитат. Цитатът гласеше “Once upon a time, an angel and a devil fell in love. It did not end well.” Веднаха написах същите думи в търсачката в google и пред мен се появи името Лейни Тейлър и нейната книга „Създадена от дим и кост“. Казах си, че трябва да прочета тази книга.
Е, няколко години по-късно я прочетох.
И се влюбих.

Да си призная, преди три-четири месеца бях започнала книгата и я зарязах на стр.40. Казах си, че това не е моята книга и няма да се мъча да я чета. Е, да, но Сашо я прочете и не спираше да говори за нея. Както се досещате, не се стърпях и веднага щом приключих с „Лицето на смъртта“, грабнах първата книга от поредицата на Лейни Тейлър. Този път всичко беше по-различно. Не ми беше скучно, не ме дразнеше фактът, че описанията на моменти са твърде много. Всичко е написано по такъв начин, че картината се оформя в ума ти, без ти да полагаш каквито и да било усилия.

В книгата се запознаваме със синекосата Кару, която, забележете, никога не си е боядисвала косата. Нито пък си е правила татуировки. Нищо, че целите ѝ ръце са покрити с такива, а от дланите й надничат две очи. Животът ѝ е привидно нормален – учи в гимназия за изкуства, има си най-добра приятелка на име Зузана и бивше гадже на име Каз. Типичната тийнейджърка. Е, не съвсем. Нашата героиня пази една тайна, касаеща другата част на живота ѝ. Кару трябва да изпълнява поръченията на така наречения Бримстоун, който е най-близкият ѝ човек. Добре де, човек е изключително неточно определение за Бримстоун. В дюкянчето, скрито от очите на обикновените хора, живеят още същества като него. Всеки път, когато Кару бъде извикана там, тя е изпращана на различни места по света, за да събира... зъби. Да, точно така. Зъбите са голяма работа в тази книга.

Един ден обаче, животът на Кару се преобръща и вече нищо не е такова, каквото е било. Бримстоун и дюкянчето изчезват и се появява ангел. Ангел, към когато Кару е привлечена толкова силно, че е готова да закусва кроасани с него на покрива на някоя сграда, въпреки че силата и мощта му би трябвало да я накарат да се скриев някоя пещера и да не излиза, докато той не изчезне. Но дали всичко това е любов от пръв поглед? Дали тяхната съдба не е предопределена от преди много години?

Бях решила да дам четири от пет звезди на книгата. Е, това беше преди да стигна до страница 297 и да се гмурна в една нова приказка. Да, точно така. Главата, озаглавена „ХРЯС“ ме накара да се съсредоточа толкова силно, че изключих всичко около себе си. Вниманието ми беше изцяло погълнато от книгата в ръцете ми. Исках да разбера какво се случва, какво се е случило и какво ще се случи. Третата четвърт на книгата ни пренася в един нов, напълно различен свят. Свят, изпълнен с нови герои и някои не чак толкова нови.

Признавам си, че нямах никаква представа какво ще се случи в книгата и до последно бях на нокти, жадна да разбера повече. Интересът ми беше прикован докато не прочетох и последното изречение.  И когато всичко се навърза и си дойде на мястото... уау. Просто уау. А когато разбрах и какво общо заглавието на книгата с цялата история. Двойно уау.

По принцип винаги имам някаква идея как ще завърши една книга, но с тази нямах такъв успех. И точно заради това оценката ми в Goodreads e 5/5 звезди. Историята беше нещо ново и различно; стилът на писане, въпреки много описания (които както вече споменах, не ми пречат) е невероятен. Речникът е богат и красив, дори научих някои нови думи. Нямаше нито един персонаж, който да ми е скучен и с всяка следваща глава интересът ми се засилваше все повече и повече. И заради това Лейни заслужено получава максималната оценка за това невероятно четиво.

Оценка: 5/5