В най-потайните дебри на Холи Блек-Ревю Сашо (Без спойлери!)

Феърфолд е необикновено градче. Намира се точно в средата на омагьосаната гора Карлинг, обитавана от странни същества, които местните жители наричат Неземните.
Гората крие много тайни, ставала е свидетел на безброй купони, любовни ласки и вълшебства. Едно нещо обаче остава неизменно - в стъкления ковчег под сенките на дърветата невъзможно красивото момче продължава да спи.
Хейзъл и брат й Бен са убедени, че то е омагьосан принц и винаги са мечтали да го освободят, дори и това да е последното им приключение. Но желанието им изглежда все по-непостижимо.
До деня, в който принцът наистина се събужда...

****

Холи Блек е съавтор на една от най-любимите ми книжи поредици от детските години- „Хорниките на Спайдъруик“, и именно поради тази причина доста се развълнувах, когато видях, че нейна книга ще излиза на български. Получихме „В най-потайните дебри“ с месечната кутия “Flambox” на невероятните хора от „Фламинго Рийдинг“, заедно с куп други книжни джунджурийки и с нетърпение дочетох предишното си четиво, за да започна книгата на Холи.
Още от началото знаех, че това е самостоятелен роман, а аз съм почитател на поредиците, но започнах четенето с отворен ум и надежда, че в тези 280 странички ще са достатъчни, за да заобичам историята и героите.
Е, за жалост не бяха.

Книгата се развиваше бързо, но около две трети от нея беше една объркана каша от случки и събития с герои, които просто не усещах, защото нямах страниците, за да го направя. Което беше жалко, защото имаха предпоставка да бъдат доста интересни и комплексни персонажи, ако имаха поне още две книги, за да се развият.

Митологията на елфите и елфското кралство е толкова богата и изпъленна с възможности, които Холи Блек определено е прозряла и вкарала в историята си, но без възможност да ги развие и изследва докрай.
Не помня много от „Спайдъруик“, но тук писането ѝ на моменти ми идваше не толкова увлекателно, колкото ми се искаше да бъде , което пък правеше книгата мудна за четене. За пример мога да дам самата кулминация в последните странички, която загуби моментума си именно заради проточеното писане на авторката.


Героите ми бяха интересни, особено Бен и Хейзъл, но ограниченият брой страници ги ощетяваше, правейки ги далечни и недостъпни за читателите, поне в мое лице.
Спящият принц, Северин, също много ми допадна като характер и история, но отново поради липсата на поле за разгръщане (при него крайно осезаема, защото е по-скоро второстепенен герой) не успях да прочета повече за него, а много ми се искаше.
Сюжетът определено ми беше интересен, не очаквах обратите, но просто не ми стигна. Краят нямаше как да не бъде леко претупан и именно заради всички тези недостатъци на самостоятелните романи избягвам да ги чета, особено ако имат интересни сюжетни линии и разнообразни герои.

Определено препоръчвам книгата на всеки, който няма проблеми със сбитата в един том история. „В най-потайните дебри“ беше различна от останалите книги в жанра, леко странна, кратка, но със скрити послания, които те карат да се замислиш. Дадох на книгата три звезди, но не защото не ми хареса, просто потенциала на Феърфолд и света на елфите беше прекалено голям, за да бъде натъпкан в по-малко от 300 страници. Героите бяха различни и интересни, но недоразвити, същото важи и за историята. Надявам се от издателството да продължат да превеждат Холи Блек, защото пише различно, а първата книга от новата ѝ поредица получи доста голямо внимание и много ми се иска да я видя и издадена на български.

"Жестока любов" - Ревю Алекс

Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.

Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.

2. Не очаквай бъдеще.

И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

Часът е 10:40. Мястото е „първокласният“ вагон на влака София – Пловдив. Слънцето нахлува през мръсните прозорци. Пътувам сама, заобиколена от възрастни хора, някои похъркващи тихо, други говорещи на прекалено висок ток. Обстановката не е от най-приятните. Отегчавам се да гледам дърветата навън, които се размазват пред погледа ми и най- накрая бръквам в чантата си и вадя моето спасение. И всичко се променя за секунди.

Часът не е известен, но е късно вечер. Мястото е Сан Франциско или ако трябва да съм по-конкретна, коридор в изискана сграда в Сан Франциско. Етаж 18. Апартамент 1816. Вече не е пълно с възрастни хора. Е, добре де, има един възрастен мъж, но той по нищо не може да се сравнява със споменатите по-горе. Казва се Кеп. Той е един от първите герои, с които се запознавам щом очите ми зашарват по страниците на, както вече споменах, моето спасение. Това спасение, разбира се, си има име. Име, което дълго време няма да излезе от ума ми. „Жестока любов“. Противоречиво, а? Хем любов, хем жестока. Е, в творението на Колийн Хувър любовта между двамата герои, които, признавам, грабнаха вниманието ми още от началото, е точно такава. Жестока. Различна. Завладяваща. Но нека не избързваме. Да започнем с първата среща на нашите герои, която определено не е от най-романтичните.

Тя – изморена, изнервена, недоспала. Той – заспал, пиян... проснат пред вратата на апартамента, в който тя трябва да влезе. Между другото, тя е Тейт, а той е Майлс. Тейт е на 23 години и е студентка по медицина. Премества се да учи в Сан Франциско, но вместо да си наеме апртамент, тя решава в началото да заживее при брат си. Но за да заживееш някъде, първо трябва да се нанесеш, нали? Е, Тейт има доста големи затруднения с това. Както вече знаем, жените са нежният пол, и нашата героиня решава да потърси помощта на батко си Корбин. След един дълъг разговор по телефона, се оказва, че нафирканият до козирката младеж, всъщност е съседът на Корбин. Съсед, колега пилот (да, в тази книга има доста пилоти) и най-вече приятел.  И, както се досещате, Корбин не може да остави Майлс в коридора, затова моли сестра си да го внесе в апартамента и да го остави да си поспи. И от тук, дами и господа, започва историята на Тейт и Майлс.

Спокойно, спокойно, няма да ви развалям удоволствието от това да се гмурнете във водовъртежа на отношенията между тези двамата. Нищо няма да издавам! Само ще подскажа, че в това изключително увлекателно книжле има всякакви герои. Имаме си чаровната, умна и забавна Тейт, която не обича да ѝ се казва какво да прави. Имаме си и, разбира се, изключително привлекателния, студен, мрачен, намръщен, груб, не-искам-да-се-обвързвам-по-какъвто-и-да-било-начин Майлс. За къде сме без досадния сваляч, подвизаващ се под името Дилън, който тича след всичко, което има гърди, независимо, че съпругата му го чака вкъщи? Естествено, не може и без по-големия брат, който иска всичко да е наред със сестричката му.

Идва ред на един от най-любимите ми герои – осемдесет годишен дядо. Кеп ме караше да се усмихвам всеки път, но и ме караше ме да се замислям за някои не толкова смешни неща. И най-накрая, но не на последно място – Рейчъл. Рейчъл е минало. Рейчъл е и настояще. Абе, сложна работа. Докато прелиствате страниците на „Жестока любов“ изведнъж ще се озовавате шест години назад. И тогава ще разберете. Всъщност, ще разбирате малко по малко. Парченце по парченце пъзелът ще се нареди. Всичко ще се нареди. И всичко ще се разруши. И ще се нареди.

Тейт иска Майлс. Майлс не иска Тейт. Майлс иска Тейт. Но не я иска. Любовта между тях е необикновена. Силна. Унищожаваща. Жестока. И с всяка следваща страница, и вие като Тейт, ще искате още и още. И ще го получавате. Но след още няколко страници, ще ви бъде отнето. И така отново и отново. Ще прелиствате, ще попивате всяка дума максимално бързо. Ще се усмихвате, ще се мръщите, може и да ви се доплаче. Но със сигурност няма да оставите книгата, докато не стигнете 285 страница. Последната страница. Краят. И когато свърши... е, тогава пак ще поискате още.

Часът е 13:30. Слизам от влака, стиснала книгата в ръка. БДЖ не е толкова зле, стига да имаш някакво жестоко четиво, което да ти прави компания през целия път. Адиос. И до следващия път.

За малко да забравя! Специални благодарности на издаделство "Ибис", които издават книгите на Колийн Хувър и на български език!