В най-потайните дебри на Холи Блек-Ревю Сашо (Без спойлери!)

Феърфолд е необикновено градче. Намира се точно в средата на омагьосаната гора Карлинг, обитавана от странни същества, които местните жители наричат Неземните.
Гората крие много тайни, ставала е свидетел на безброй купони, любовни ласки и вълшебства. Едно нещо обаче остава неизменно - в стъкления ковчег под сенките на дърветата невъзможно красивото момче продължава да спи.
Хейзъл и брат й Бен са убедени, че то е омагьосан принц и винаги са мечтали да го освободят, дори и това да е последното им приключение. Но желанието им изглежда все по-непостижимо.
До деня, в който принцът наистина се събужда...

****

Холи Блек е съавтор на една от най-любимите ми книжи поредици от детските години- „Хорниките на Спайдъруик“, и именно поради тази причина доста се развълнувах, когато видях, че нейна книга ще излиза на български. Получихме „В най-потайните дебри“ с месечната кутия “Flambox” на невероятните хора от „Фламинго Рийдинг“, заедно с куп други книжни джунджурийки и с нетърпение дочетох предишното си четиво, за да започна книгата на Холи.
Още от началото знаех, че това е самостоятелен роман, а аз съм почитател на поредиците, но започнах четенето с отворен ум и надежда, че в тези 280 странички ще са достатъчни, за да заобичам историята и героите.
Е, за жалост не бяха.

Книгата се развиваше бързо, но около две трети от нея беше една объркана каша от случки и събития с герои, които просто не усещах, защото нямах страниците, за да го направя. Което беше жалко, защото имаха предпоставка да бъдат доста интересни и комплексни персонажи, ако имаха поне още две книги, за да се развият.

Митологията на елфите и елфското кралство е толкова богата и изпъленна с възможности, които Холи Блек определено е прозряла и вкарала в историята си, но без възможност да ги развие и изследва докрай.
Не помня много от „Спайдъруик“, но тук писането ѝ на моменти ми идваше не толкова увлекателно, колкото ми се искаше да бъде , което пък правеше книгата мудна за четене. За пример мога да дам самата кулминация в последните странички, която загуби моментума си именно заради проточеното писане на авторката.


Героите ми бяха интересни, особено Бен и Хейзъл, но ограниченият брой страници ги ощетяваше, правейки ги далечни и недостъпни за читателите, поне в мое лице.
Спящият принц, Северин, също много ми допадна като характер и история, но отново поради липсата на поле за разгръщане (при него крайно осезаема, защото е по-скоро второстепенен герой) не успях да прочета повече за него, а много ми се искаше.
Сюжетът определено ми беше интересен, не очаквах обратите, но просто не ми стигна. Краят нямаше как да не бъде леко претупан и именно заради всички тези недостатъци на самостоятелните романи избягвам да ги чета, особено ако имат интересни сюжетни линии и разнообразни герои.

Определено препоръчвам книгата на всеки, който няма проблеми със сбитата в един том история. „В най-потайните дебри“ беше различна от останалите книги в жанра, леко странна, кратка, но със скрити послания, които те карат да се замислиш. Дадох на книгата три звезди, но не защото не ми хареса, просто потенциала на Феърфолд и света на елфите беше прекалено голям, за да бъде натъпкан в по-малко от 300 страници. Героите бяха различни и интересни, но недоразвити, същото важи и за историята. Надявам се от издателството да продължат да превеждат Холи Блек, защото пише различно, а първата книга от новата ѝ поредица получи доста голямо внимание и много ми се иска да я видя и издадена на български.