Синекосата фея на зъбките в "Създадена от дим и кост"- Ревю Алекс

Кару рисува в скицниците си изумителни създания, които може и да са измислени, но може и да са истински. Тя говори много езици и не всички са човешки. Яркосинята й коса не е боядисана. Има странни татуировки, две от които са на дланите й, но не помни кога и как ги е получила. Коя е тя? Какво е тя? Това е въпросът, чийто отговор е решена да открие.
Навремето беше невинна, просто едно малко момиченце, което си играеше с перушина на пода в бърлогата на дявола. Сега загуби невинността си и не знаеше как това може да се поправи.
Лейни Тейлър е автор на модерен, мащабен и великолепно написан фентъзи роман, начало на трилогията за историята на Кару и Акива - една любов и една надежда, които се раждат сред ужаса на хилядолветна война.

✫✫✫✫

" Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре."

✫✫✫✫

Ясно си спомням преди няколко години, когато манията ми по tumblr беше толкова голяма, че прекарвах цялото си свободно време, реблогвайки най-различни постове, как попаднах на една снимка с ангелско перо и цитат. Цитатът гласеше “Once upon a time, an angel and a devil fell in love. It did not end well.” Веднаха написах същите думи в търсачката в google и пред мен се появи името Лейни Тейлър и нейната книга „Създадена от дим и кост“. Казах си, че трябва да прочета тази книга.
Е, няколко години по-късно я прочетох.
И се влюбих.

Да си призная, преди три-четири месеца бях започнала книгата и я зарязах на стр.40. Казах си, че това не е моята книга и няма да се мъча да я чета. Е, да, но Сашо я прочете и не спираше да говори за нея. Както се досещате, не се стърпях и веднага щом приключих с „Лицето на смъртта“, грабнах първата книга от поредицата на Лейни Тейлър. Този път всичко беше по-различно. Не ми беше скучно, не ме дразнеше фактът, че описанията на моменти са твърде много. Всичко е написано по такъв начин, че картината се оформя в ума ти, без ти да полагаш каквито и да било усилия.

В книгата се запознаваме със синекосата Кару, която, забележете, никога не си е боядисвала косата. Нито пък си е правила татуировки. Нищо, че целите ѝ ръце са покрити с такива, а от дланите й надничат две очи. Животът ѝ е привидно нормален – учи в гимназия за изкуства, има си най-добра приятелка на име Зузана и бивше гадже на име Каз. Типичната тийнейджърка. Е, не съвсем. Нашата героиня пази една тайна, касаеща другата част на живота ѝ. Кару трябва да изпълнява поръченията на така наречения Бримстоун, който е най-близкият ѝ човек. Добре де, човек е изключително неточно определение за Бримстоун. В дюкянчето, скрито от очите на обикновените хора, живеят още същества като него. Всеки път, когато Кару бъде извикана там, тя е изпращана на различни места по света, за да събира... зъби. Да, точно така. Зъбите са голяма работа в тази книга.

Един ден обаче, животът на Кару се преобръща и вече нищо не е такова, каквото е било. Бримстоун и дюкянчето изчезват и се появява ангел. Ангел, към когато Кару е привлечена толкова силно, че е готова да закусва кроасани с него на покрива на някоя сграда, въпреки че силата и мощта му би трябвало да я накарат да се скриев някоя пещера и да не излиза, докато той не изчезне. Но дали всичко това е любов от пръв поглед? Дали тяхната съдба не е предопределена от преди много години?

Бях решила да дам четири от пет звезди на книгата. Е, това беше преди да стигна до страница 297 и да се гмурна в една нова приказка. Да, точно така. Главата, озаглавена „ХРЯС“ ме накара да се съсредоточа толкова силно, че изключих всичко около себе си. Вниманието ми беше изцяло погълнато от книгата в ръцете ми. Исках да разбера какво се случва, какво се е случило и какво ще се случи. Третата четвърт на книгата ни пренася в един нов, напълно различен свят. Свят, изпълнен с нови герои и някои не чак толкова нови.

Признавам си, че нямах никаква представа какво ще се случи в книгата и до последно бях на нокти, жадна да разбера повече. Интересът ми беше прикован докато не прочетох и последното изречение.  И когато всичко се навърза и си дойде на мястото... уау. Просто уау. А когато разбрах и какво общо заглавието на книгата с цялата история. Двойно уау.

По принцип винаги имам някаква идея как ще завърши една книга, но с тази нямах такъв успех. И точно заради това оценката ми в Goodreads e 5/5 звезди. Историята беше нещо ново и различно; стилът на писане, въпреки много описания (които както вече споменах, не ми пречат) е невероятен. Речникът е богат и красив, дори научих някои нови думи. Нямаше нито един персонаж, който да ми е скучен и с всяка следваща глава интересът ми се засилваше все повече и повече. И заради това Лейни заслужено получава максималната оценка за това невероятно четиво.

Оценка: 5/5